Ако работите за себе си, се класифицирате като самонаето лице /едноличен търговец/, като критерии за това са:

– наличието на няколко различни клиенти
– възможността да избирате къде, кога и колко да работите
– да определяте цената на услугата към клиента
– да притежавате основните инструменти/техника, свързани с бизнеса
– възможността да наемате хора, ако е необходимо за дадена работа

Тези критерии, в голяма степен отговарят и на класификацията за Limited Company, но съществената разлика се състои в собствеността на бизнеса. В случаѝ на съдебен спор или банкрут, самонаетите лица отговарят пред закона със цялото си лично имущество. Собствеността на компаниите е юридически обвързана с акционерният капитал и собствеността на самата фирма. Собствениците , в повечето случаи не носят отговорност с личното си имущество.